РАЗШУМЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разшумя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. разшумя̀л се, -а се, -о се, мн. разшумѐли се, и (диал.) -ѝх се, св., непрех. 1. Започвам много да шумя, да вдигам шум. Децата се разшумяваха след него, кикотеха се ниско и шушнеха помежду си. Кр. Велков, СБ, 37. Хората се разшумяха, заобръщаха се, търсейки човека с лоши очи. Р. Балабанов, ТБК, 32. Прокурорът яростно заби и счупи върха на молива си в катедрата. Публиката се разшумя и избухна в гръмлив неудържим смях. Д. Калфов, СбСт, 42.
2. Оживявам се, изпълвам се с живот, шум, движение. Сипна зора, селото се нещо разшуми, но колибарите се не виждаха: жени и деца само бърже гоняха добитъка към планината. А. Страшимиров, А, 246. Нарочно като че ли той се взираше във витрините, зяпаше из разшумелия се, отдавна невиждан град, за да се разсее. Ст. Даскалов, СД, 232. А кръчмата навън се беше нещо разшумила: приказват си хората, разправят високо и гласовете им са комай весели. А. Страшимиров, А, 320.
3. Разг. Настъпва оживление, раздвижване, говорене за някакво събитие, случка. Радваше се, че всички ученици стачкуват, .., че за стачката са се разшумели дори и в столицата. Д. Бозаков, ДС, 84. Плъпнаха наскоро чети в планините, та се разшуми и в София. А. Страшимиров, А, 164.